да пречукаш присмехулница

Казва ли ти някой, смееш ли да питаш?
Пък и кого да попиташ "Кога ще умра?" без да получиш абсурден поглед с нелепо вдигнати вежди и опулени очи насреща. А смееш ли да зададеш точно този въпрос, ако знаеш, че обезателно ще получиш прецизно изчислен отговор?
Никога не посмях, а съм мислила много за смъртта. Посветила съм й повече часове в объркани хаотични разсъждения, отколкото някога ми е хрумвало да посветя на екзистенциална тема като смисълът на живота, например, или цената на щастието.
А сега грозната част. Защото смъртта е адски грозна, каквато и да е, а аз умрях при особено неприятни обстоятелства.

Гледах някаква глупава мелодрама по телевизията, която ми приседна. Усетих силно желание да се измъкна от мансардата, в която живеех, защото атмосферата преизпълваше думичката злокобно до непоносимост. Разбира се, боклукът. Боклук се изхвърля по всяко време на денонощието за облекчение - някои пушат, други пият, трети намират утеха в тоалетната (о, да), но аз обожавам да хвърлям боклука посред нощ. Има нещо магическо в шумоленето на торбичките, които се мотаят из краката ми.
Най-нелепо бе спъването - моите найлонови торбички ме предадоха, или бяха евтините ми мокасини, или счупените плочки по тротоара... Без значение извършителят, предателството бе на лице. Може именно защото разсъждавам така глупаво дори не обърнах внимание на моя убиец. О, да - най-вълнуващото нещо в живота ми бе начинът, по който той бе прекратен. И последната глътка въздух далеч не е най-приятната (имайки предвид, че бях нескопосано удушена), защото издъхнах именно до кофата с боклук. Остра миризма на мърша, гнилоч, мухъл.. с една дума - гнус, това е последният ми ярък сетивен спомен. Не бива да пропускам и аромата, който се носеше от моя похитител.. Всъщност имаше нежни ръце - може би е художник, гадното копеле. Дланите му миришеха на крем за ръце с лавандула. Мерзавецът ме нападна в гръб, точно след като се изправих след нелепото падане. Глупак! Ако аз самата не бях толкова некадърна във всичко (буквално) вероятно щях да се спася от нескопосания му опит да ме убие. Но той бързо ме повали, пък и аз бързо се предадох. Дори затворих очи - за по-лесно. Винаги съм смятала труповете с отворени очи за крайно зловещи и не исках да докарам инфаркт на този, който щеше да ме намери. Колко вежлива жертва съм само.. За жалост не успях да съдействам повече, така че се отпуснах и зачаках.

good friday

В 9 сутринта Марина се събуди с главоболие - и нищо чудно, Радина пак беше оставила телевизора включен цяла нощ в спалнята и беше заспала на дивана в хола. Още преди да се протегне се раздразни, и нямаше нужда да става със задника нагоре, за да разбере, че ще бъде крив ден. Настръхна, примлясна - дори в устата й беше кисело, устните й напукани.. зачуди се дали е пила снощи. Не пи. Отново остана трезва, за да пази радето; Безумно сладката Радина с опиянения си мътен поглед и чак гнусно чаровна широка усмивка изплува в индиговите й спомени за снощната вечер. Още една недоволна вечер се изсипа на главата й и щеше да й държи влага цял ден. Цап-цап с краката - и наистина, когато стана, замаяна от рязкото изправяне, Марина цапна в локва до леглото. Не, въобразяваше си, но усещането беше сходно.
За свое учудване не намери в хола спящата Радина, а будното раде; Изглеждаше като малко дете - без никакъв грим, пуснала свободно падащи коси на раменете си - леко чупливи и влажни към краищата. Без да ги докосва знаеше, че би могла с най-голямо удоволствие да зарови и двете си ръце в тази коса, тя щеше да бъде по детски мека и прекрасна, и в продължение на няколко безкрайно продължаващи минути да се взира в очите й; после да поеме очертания път от лунички по носа й, които се разпиляваха небрежно по бузите, сетне да последва граничната линията на горната й устна до тънкия сребърен белег, който я пресичаше от дясно.
-От какво ти беше този белег? - гласът и беше леко пресипнал, унесен; в пълен контраст с широко отворените й тъмни очи, срязващи цигареният дим със силата зад погледа.
-Какво? Кой по-точно? - раде дори не отмести погледа си. нейният глас пък беше неестествено бодър.
-Този на устната..-механично сложи пръст пред устните си.
-О, не помня. - леко облекчение в ниските тонове.
Освен косата, детско бе й изражението. Раде често се отдаваше на ненавистта си към луничките, когато никой не я гледаше - разстрел една по една. Пред разни познати и приятели обаче сякаш напълно съзнаваше предимствата им и знаеше как да им придаде допълнителен чар. Колко крехка изглеждаше днес..обвила с ръце краката си и закотвила брадичка бежду коленете си, Радина беше чужда на днес;на настоящето и близкото бъдеще.
~
-Добре ли си?- Марина стоеше на вратата и с колеблив жест отвори входната врата. Не искаше да задава въпроси, а просто да се включи в потока от живи души, които бръмчаха извън този застинал в нищото апартамент. Цялото му пространство бе изпълнено от състоянието на Радина, която все така не мърдаше от мястото си, макар сега да разглеждаше разни черно-бели фотографии от разръфана папка.. а това състояние бе напълно непонятно, но тягостно до непоносимост; дори плашещо.
-Да, да. Всичко е наред.-толкова фалшив, сякаш не бе същият глас. но в него нямаше и следа от подканваща нотка; отблъскваше всякаква съпричастност без никакво усилие.- Ако можеш само да ми свалиш една чаша за вино от шкафа? Много ми е високо...
-Ето ти я.- докато Марина се навеждаше, за да остави чашата на земята се опита всячески да избегне погледа. Доволна се почувства, че няма да последва разговор и че една чаша бе достатъчна да й осигурни скорострелно бягство.. и облекчено затръшна входната врата на излизане. Остави цяла малка война зад себе си; война без атаки, война без армии, шум и хаос; война на една воюваща със себе си лудост.

i am the walrus

I am he as you are he as you are me and we are all together.

Безнадеждно превключва каналите с провлачени жестове и размахване на дистанционното. Плавни и ритмични; пълен транс. и започна да нанизва мисли като разноцветни мъниста в потресаващ хаос: (По какъв нелеп начин хората стават за смях, супер абсурдно е. Не мога повече. Мисля да изгледам нещо приятно, може би the naked night. Пускам си музика и се отпускам...и съм овладяла напълно абстрахирането от натрапчив шум..доволно&киви със захар и джин, супер свежа комбинация. Пред погледа ми на екрана се появява гнусен тип, натрапчив жалък хомосексуалист. Ще ми се да отида на някое стрелбище; като малка имах лък. Унасям се бавно и умело браня перифериите.. сменяме музиката и се понасяме нанякъде другаде.)
За първи път идвам тук при нея. А от доста време спим заедно, но никога у тях, тя си тръгва още през нощта..-не-спо-де-ля-по-сте-ля. Жилището е свежо, както и предполагах. Коридорът е сякаш улица.. навсякъде има плакати във рамки на улични лампи, гледки от бродуей, снимки на стари автомобили и неонови реклами..шантава улица с готини лампи. На пормтантото имаше голям шарен пепелник с механизъм до който винаги стояха кутия цигари и по моите представи ненужно голяма кутия за кибритени глечки, които бяха дълги колкото моливи. Винаги е адски чисто и спретнато. На места на стените има техни снимки в разни странни рамки с причудливи форми. В дясно стигам до място, закрито с пъстър, но полупрозрачен параван. В ляво е спалнята..Не.
-Хайде да се махаме, задушавам се тук
-Преиграваш..ти имаш само един спектакъл и честно казано се уморявам бързо вече. Нямам сили да реагирам.

-а.с.е.н
~

-Божичко, казвам ти, още треперя и не зная къде съм.. Затова исках да се видим, да излезем до по-късно, защото не мога да се прибера и да си легна сега...Какво е направил този изверг, луд....... болен гад..животно.!!
-Разкажи ми спокойно?поеми си дъх..
-Момичето..ти, може да не си видял новините...азз, аз.. Бях на смяна, когато я докараха.. Беше я обезобразил, боже, беше се подиграл.. с тялото й..грозно и зло същество, не мога да повярвам,не мога, не мога, не мога да не виждам пред очите си тоя ужас!! Не избледнява така...
-Не знам какво да ти кажа..но ти сигурно виждаш много ужасни неща в болницата и то
-Ох, не разбра ли, аз я познавах!
-Как, коя е?
-Приятелка е на Радина, убедена съм. Виждали сме се няколко пъти в бара.. Беше толкова мила и крехка и чаровна..пили сме заедно и сме разговаряли няколко пъти, харесах я..Чакай, чакай, стой...да пресечем сега, аа.. Къде отиваме, всъщност? Не, не ми се ходи в бара, давай към Алек да пием у тях. Тази вечер няма да се прибирам.
-Можем да пием и в бара, какво толкова?
-Не,эднес ще ходим там, където аз кажа.

amadeus

“I pay no attention whatever to anybody's praise or blame. I simply follow my own feelings.”

¬Wolfgang Amadeus Mozart

my wish is for better days.

with love ........................






Проблемите с късата памет направо побъркват. Привет? Аз съм Анна Биск и днес съм потенциален цепелин. Създадох такива невероятни спомени, че след тях непременно следва дупка.5.20.16.11.1.Блудкави нелепости, лепкави абсурди, плътна беззвучност - нищо няма да остави следа на новото ми платно. Намирам се в някаква зала, но сцена няма...декорите са пръснати във отражения по огледалния под, който ми пари под босите крака.
продължаваме с полета утре.

не е задължително да ме разбирате.

раде\\; радина

-Що за човек си?
-Старая се да съм бяла.
-Как взимаш решения?
- С прозрачната рационалност. Винаги обмислям трезво, проучвам внимателно. Трябват ми детайли, жадна съм за детайли..всяка една страна на нещата, никога просто 2. съвсем никога 1.Когато се наситиш да разбираш и да вникваш, когато стигнеш предела.. Тогава има вкус. Някакво сериозно усещане. Тогава всъщност над всяка преценка застава решението иии то си е до чувство, до усещане. Това е прозрачна, ама като невидима рационалност, защото не е логика и разум, а симбиоза.
-Защо палиш цигара, но никога не я пушиш?
-Защото ги отказах, но не можах да откажа ръкомахането със запалена цигара.
..
Понякога ми харесва да наблюдавам дима.
...
-Щастлива ли си? -

(пали нова цигара. играе си с пакета. маха бандерола. поглежда ме с учтива усмивка)

-Често ли пиеш?
-Мартини от сутрин до вечер. Вино обичам.
..
Марина учеше журналистика в същия университет като Радина. Познаваха се още от гимназията и станаха особено близки след завършването. Марина учеше журналистика, но все още искаше да стане психиатър, а пък на Радина й се струваше отпускащо и яко да си има собствен терапевт. Нито Радина, нито Марина бяха луди, но им се искаше. и все пак и двете бяха особнячки.
-Къде паркира колата? Тази вечер ще ходя до Бистрица....-
"...момичето бе намерено полуголо, с разкъсани дрехи и видими синини по цялото тяло. Няма свидетели на бруталното престъпление...."
-Ей ги на масата. Сипи некви пари, шото не знам кога зареждах за последно.
"..и заради множеството удари, които са обезобразили лицето й......
...още не е разпозната"
-Ебати гадната история.
-Къде ми е оранжевата запалка?

витилиго

Асен често смуче валидол под езика. Изнервят го много неща - потни ръце, прашни рафтове, претъпкани коридори, боклуци по улицата, пръски кал по крачолите.
Често купува културни списания, никога тези за интерирорен дизайн или прически. Колекционира National Geographic. Харесва пино, предпочита мерло. Радина често му носи по бутилка мерло, когато му ходи на гости. Сяда на кадифеното маслиново зелено канапе -без да си събуе обувките и това вбесява Асен, но той никога не прави забележка- и се изляга, за да излее мислите си, за да разкаже последната пиеса, на която плака. Радина винаги е искала да бъде актриса, но не е имала кураж. Радина пее в пианобар и има кадифен глас и кадифени очи, кадифена коса и настръхва при допир с кадифе. Мъхът по прасковите я влудява.
Асен и Радина правят секс. Радина винаги се напива безпаметно преди това, а Асен се преструва. Асен е добър актьор и само, ако тя знаеше. И двамата умееха да избягват да продумат и една дума за случващото се. Fuck buddies звучеше вулгарно и смешно, пубертетско, а те бяха зрели хора. Приятели.

Не очакваше да се съпротивлява толкова.

twist in my sobriety

Светулките доста мислят. Всъщност в Суматоха се оправят въздобре без да се възгордяват.
А Суматоха предлага най-обширно поле за артистична изява и най-плодородна почва за посредственост.
Когато Светулка Оле се почувства будна днес се смееше. Най-искреният смях те прави буден, иначе само блуждаеш. А ако една Светулка блуждае, значи нещо не е наред. Вие знаете ли, че всъщност Светулките поддържат баланс! Нищо не знаете, защото не ви е грижа. Апатията е много разпространена присъда в Суматоха. Че и е напълно доброволна, никакъв проблем, СПОКОЙНИ СТЕ. Но Светулките знаят и знаят много повече от ВАС, че апатия е много опасна. Апатия има гърло, нима не го усещате около шиите си? Помните ли кога за последно стръкчета трева гъделичкаха кокалчетата на глезените ви? Нищо не помните! Светулките знаят, че първата хапка са глезените. А тя е вече около шията ви. В Суматоха дърветата са с Червени ленти. Те изчезват. Вие му викате Глобално Затопляне, а то си е Смърт.
Светулка Оле се смя до сълзи и ще помни този искрен смях дълго време. Напоследък Грееше по задължение, подкрепено с Надежда. В Суматоха доста неща се случват в кутийки, защото така ви е удобно. Разпределете нещата, класифицирайте ги, отделете ги, ограничете.. От доста време Оле се затруднява да Огрява навсякъде заради кутийките. Пеперудите се борят като оцветяват кутийките, калинките гъделичкат. А вие им броите точките. Ама наистина нищо не разбирате! Кисели грейпфрути.
А Оле се чувстваше откровено напушена, защото денят продължи напред с доста дози смях над обичайното. БРАВО, сложихте смеха в дажби, горди грейпфрути! И сте горди, защото сте кръгли, но Светулките намират пукнатини по повърхността на всяко яйце. 300 яйца в кошницата. И няма нужда да се вглеждаш, имаш нужда от Светлина.
Марихуаната е горд партиен член. Флорасоц не действа агресивно, а примамва с разумна доза анархия в разпределената Суматоха. Оле обича Марихуана, но повече я тачеше, когато не беше толкова популярна. От майтап Марихуана се превърна в Лекарство. В Суматоха Нелепостите са на почит. Те те дебнат на всеки ъгъл от кръглата стаят - НАПРАВО ДА СЕ ПОБЪРКАШ! Оле днес се смя искрено без Марихуана. Това си е чист сигнален пожар за Хубостите. Ето тези са рядкост и се случват насипно. През сито. И ти ги претеглят Невестулките.
Суматоха е съзнание.