В 9 сутринта Марина се събуди с главоболие - и нищо чудно, Радина пак беше оставила телевизора включен цяла нощ в спалнята и беше заспала на дивана в хола. Още преди да се протегне се раздразни, и нямаше нужда да става със задника нагоре, за да разбере, че ще бъде крив ден. Настръхна, примлясна - дори в устата й беше кисело, устните й напукани.. зачуди се дали е пила снощи. Не пи. Отново остана трезва, за да пази радето; Безумно сладката Радина с опиянения си мътен поглед и чак гнусно чаровна широка усмивка изплува в индиговите й спомени за снощната вечер. Още една недоволна вечер се изсипа на главата й и щеше да й държи влага цял ден. Цап-цап с краката - и наистина, когато стана, замаяна от рязкото изправяне, Марина цапна в локва до леглото. Не, въобразяваше си, но усещането беше сходно.
За свое учудване не намери в хола спящата Радина, а будното раде; Изглеждаше като малко дете - без никакъв грим, пуснала свободно падащи коси на раменете си - леко чупливи и влажни към краищата. Без да ги докосва знаеше, че би могла с най-голямо удоволствие да зарови и двете си ръце в тази коса, тя щеше да бъде по детски мека и прекрасна, и в продължение на няколко безкрайно продължаващи минути да се взира в очите й; после да поеме очертания път от лунички по носа й, които се разпиляваха небрежно по бузите, сетне да последва граничната линията на горната й устна до тънкия сребърен белег, който я пресичаше от дясно.
-От какво ти беше този белег? - гласът и беше леко пресипнал, унесен; в пълен контраст с широко отворените й тъмни очи, срязващи цигареният дим със силата зад погледа.
-Какво? Кой по-точно? - раде дори не отмести погледа си. нейният глас пък беше неестествено бодър.
-Този на устната..-механично сложи пръст пред устните си.
-О, не помня. - леко облекчение в ниските тонове.
Освен косата, детско бе й изражението. Раде често се отдаваше на ненавистта си към луничките, когато никой не я гледаше - разстрел една по една. Пред разни познати и приятели обаче сякаш напълно съзнаваше предимствата им и знаеше как да им придаде допълнителен чар. Колко крехка изглеждаше днес..обвила с ръце краката си и закотвила брадичка бежду коленете си, Радина беше чужда на днес;на настоящето и близкото бъдеще.
~
-Добре ли си?- Марина стоеше на вратата и с колеблив жест отвори входната врата. Не искаше да задава въпроси, а просто да се включи в потока от живи души, които бръмчаха извън този застинал в нищото апартамент. Цялото му пространство бе изпълнено от състоянието на Радина, която все така не мърдаше от мястото си, макар сега да разглеждаше разни черно-бели фотографии от разръфана папка.. а това състояние бе напълно непонятно, но тягостно до непоносимост; дори плашещо.
-Да, да. Всичко е наред.-толкова фалшив, сякаш не бе същият глас. но в него нямаше и следа от подканваща нотка; отблъскваше всякаква съпричастност без никакво усилие.- Ако можеш само да ми свалиш една чаша за вино от шкафа? Много ми е високо...
-Ето ти я.- докато Марина се навеждаше, за да остави чашата на земята се опита всячески да избегне погледа. Доволна се почувства, че няма да последва разговор и че една чаша бе достатъчна да й осигурни скорострелно бягство.. и облекчено затръшна входната врата на излизане. Остави цяла малка война зад себе си; война без атаки, война без армии, шум и хаос; война на една воюваща със себе си лудост.
вторник, 28 април 2009 г.
неделя, 19 април 2009 г.
i am the walrus
I am he as you are he as you are me and we are all together.
Безнадеждно превключва каналите с провлачени жестове и размахване на дистанционното. Плавни и ритмични; пълен транс. и започна да нанизва мисли като разноцветни мъниста в потресаващ хаос: (По какъв нелеп начин хората стават за смях, супер абсурдно е. Не мога повече. Мисля да изгледам нещо приятно, може би the naked night. Пускам си музика и се отпускам...и съм овладяла напълно абстрахирането от натрапчив шум..доволно&киви със захар и джин, супер свежа комбинация. Пред погледа ми на екрана се появява гнусен тип, натрапчив жалък хомосексуалист. Ще ми се да отида на някое стрелбище; като малка имах лък. Унасям се бавно и умело браня перифериите.. сменяме музиката и се понасяме нанякъде другаде.)
За първи път идвам тук при нея. А от доста време спим заедно, но никога у тях, тя си тръгва още през нощта..-не-спо-де-ля-по-сте-ля. Жилището е свежо, както и предполагах. Коридорът е сякаш улица.. навсякъде има плакати във рамки на улични лампи, гледки от бродуей, снимки на стари автомобили и неонови реклами..шантава улица с готини лампи. На пормтантото имаше голям шарен пепелник с механизъм до който винаги стояха кутия цигари и по моите представи ненужно голяма кутия за кибритени глечки, които бяха дълги колкото моливи. Винаги е адски чисто и спретнато. На места на стените има техни снимки в разни странни рамки с причудливи форми. В дясно стигам до място, закрито с пъстър, но полупрозрачен параван. В ляво е спалнята..Не.
-Хайде да се махаме, задушавам се тук
-Преиграваш..ти имаш само един спектакъл и честно казано се уморявам бързо вече. Нямам сили да реагирам.
-а.с.е.н
~
-Божичко, казвам ти, още треперя и не зная къде съм.. Затова исках да се видим, да излезем до по-късно, защото не мога да се прибера и да си легна сега...Какво е направил този изверг, луд....... болен гад..животно.!!
-Разкажи ми спокойно?поеми си дъх..
-Момичето..ти, може да не си видял новините...азз, аз.. Бях на смяна, когато я докараха.. Беше я обезобразил, боже, беше се подиграл.. с тялото й..грозно и зло същество, не мога да повярвам,не мога, не мога, не мога да не виждам пред очите си тоя ужас!! Не избледнява така...
-Не знам какво да ти кажа..но ти сигурно виждаш много ужасни неща в болницата и то
-Ох, не разбра ли, аз я познавах!
-Как, коя е?
-Приятелка е на Радина, убедена съм. Виждали сме се няколко пъти в бара.. Беше толкова мила и крехка и чаровна..пили сме заедно и сме разговаряли няколко пъти, харесах я..Чакай, чакай, стой...да пресечем сега, аа.. Къде отиваме, всъщност? Не, не ми се ходи в бара, давай към Алек да пием у тях. Тази вечер няма да се прибирам.
-Можем да пием и в бара, какво толкова?
-Не,эднес ще ходим там, където аз кажа.
Безнадеждно превключва каналите с провлачени жестове и размахване на дистанционното. Плавни и ритмични; пълен транс. и започна да нанизва мисли като разноцветни мъниста в потресаващ хаос: (По какъв нелеп начин хората стават за смях, супер абсурдно е. Не мога повече. Мисля да изгледам нещо приятно, може би the naked night. Пускам си музика и се отпускам...и съм овладяла напълно абстрахирането от натрапчив шум..доволно&киви със захар и джин, супер свежа комбинация. Пред погледа ми на екрана се появява гнусен тип, натрапчив жалък хомосексуалист. Ще ми се да отида на някое стрелбище; като малка имах лък. Унасям се бавно и умело браня перифериите.. сменяме музиката и се понасяме нанякъде другаде.)
За първи път идвам тук при нея. А от доста време спим заедно, но никога у тях, тя си тръгва още през нощта..-не-спо-де-ля-по-сте-ля. Жилището е свежо, както и предполагах. Коридорът е сякаш улица.. навсякъде има плакати във рамки на улични лампи, гледки от бродуей, снимки на стари автомобили и неонови реклами..шантава улица с готини лампи. На пормтантото имаше голям шарен пепелник с механизъм до който винаги стояха кутия цигари и по моите представи ненужно голяма кутия за кибритени глечки, които бяха дълги колкото моливи. Винаги е адски чисто и спретнато. На места на стените има техни снимки в разни странни рамки с причудливи форми. В дясно стигам до място, закрито с пъстър, но полупрозрачен параван. В ляво е спалнята..Не.
-Хайде да се махаме, задушавам се тук
-Преиграваш..ти имаш само един спектакъл и честно казано се уморявам бързо вече. Нямам сили да реагирам.
-а.с.е.н
~
-Божичко, казвам ти, още треперя и не зная къде съм.. Затова исках да се видим, да излезем до по-късно, защото не мога да се прибера и да си легна сега...Какво е направил този изверг, луд....... болен гад..животно.!!
-Разкажи ми спокойно?поеми си дъх..
-Момичето..ти, може да не си видял новините...азз, аз.. Бях на смяна, когато я докараха.. Беше я обезобразил, боже, беше се подиграл.. с тялото й..грозно и зло същество, не мога да повярвам,не мога, не мога, не мога да не виждам пред очите си тоя ужас!! Не избледнява така...
-Не знам какво да ти кажа..но ти сигурно виждаш много ужасни неща в болницата и то
-Ох, не разбра ли, аз я познавах!
-Как, коя е?
-Приятелка е на Радина, убедена съм. Виждали сме се няколко пъти в бара.. Беше толкова мила и крехка и чаровна..пили сме заедно и сме разговаряли няколко пъти, харесах я..Чакай, чакай, стой...да пресечем сега, аа.. Къде отиваме, всъщност? Не, не ми се ходи в бара, давай към Алек да пием у тях. Тази вечер няма да се прибирам.
-Можем да пием и в бара, какво толкова?
-Не,эднес ще ходим там, където аз кажа.
петък, 10 април 2009 г.
amadeus
“I pay no attention whatever to anybody's praise or blame. I simply follow my own feelings.”
¬Wolfgang Amadeus Mozart
my wish is for better days.
with love ........................
Проблемите с късата памет направо побъркват. Привет? Аз съм Анна Биск и днес съм потенциален цепелин. Създадох такива невероятни спомени, че след тях непременно следва дупка.5.20.16.11.1.Блудкави нелепости, лепкави абсурди, плътна беззвучност - нищо няма да остави следа на новото ми платно. Намирам се в някаква зала, но сцена няма...декорите са пръснати във отражения по огледалния под, който ми пари под босите крака.
продължаваме с полета утре.
не е задължително да ме разбирате.
¬Wolfgang Amadeus Mozart
my wish is for better days.
with love ........................
Проблемите с късата памет направо побъркват. Привет? Аз съм Анна Биск и днес съм потенциален цепелин. Създадох такива невероятни спомени, че след тях непременно следва дупка.5.20.16.11.1.Блудкави нелепости, лепкави абсурди, плътна беззвучност - нищо няма да остави следа на новото ми платно. Намирам се в някаква зала, но сцена няма...декорите са пръснати във отражения по огледалния под, който ми пари под босите крака.
продължаваме с полета утре.
не е задължително да ме разбирате.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
