неделя, 19 април 2009 г.

i am the walrus

I am he as you are he as you are me and we are all together.

Безнадеждно превключва каналите с провлачени жестове и размахване на дистанционното. Плавни и ритмични; пълен транс. и започна да нанизва мисли като разноцветни мъниста в потресаващ хаос: (По какъв нелеп начин хората стават за смях, супер абсурдно е. Не мога повече. Мисля да изгледам нещо приятно, може би the naked night. Пускам си музика и се отпускам...и съм овладяла напълно абстрахирането от натрапчив шум..доволно&киви със захар и джин, супер свежа комбинация. Пред погледа ми на екрана се появява гнусен тип, натрапчив жалък хомосексуалист. Ще ми се да отида на някое стрелбище; като малка имах лък. Унасям се бавно и умело браня перифериите.. сменяме музиката и се понасяме нанякъде другаде.)
За първи път идвам тук при нея. А от доста време спим заедно, но никога у тях, тя си тръгва още през нощта..-не-спо-де-ля-по-сте-ля. Жилището е свежо, както и предполагах. Коридорът е сякаш улица.. навсякъде има плакати във рамки на улични лампи, гледки от бродуей, снимки на стари автомобили и неонови реклами..шантава улица с готини лампи. На пормтантото имаше голям шарен пепелник с механизъм до който винаги стояха кутия цигари и по моите представи ненужно голяма кутия за кибритени глечки, които бяха дълги колкото моливи. Винаги е адски чисто и спретнато. На места на стените има техни снимки в разни странни рамки с причудливи форми. В дясно стигам до място, закрито с пъстър, но полупрозрачен параван. В ляво е спалнята..Не.
-Хайде да се махаме, задушавам се тук
-Преиграваш..ти имаш само един спектакъл и честно казано се уморявам бързо вече. Нямам сили да реагирам.

-а.с.е.н
~

-Божичко, казвам ти, още треперя и не зная къде съм.. Затова исках да се видим, да излезем до по-късно, защото не мога да се прибера и да си легна сега...Какво е направил този изверг, луд....... болен гад..животно.!!
-Разкажи ми спокойно?поеми си дъх..
-Момичето..ти, може да не си видял новините...азз, аз.. Бях на смяна, когато я докараха.. Беше я обезобразил, боже, беше се подиграл.. с тялото й..грозно и зло същество, не мога да повярвам,не мога, не мога, не мога да не виждам пред очите си тоя ужас!! Не избледнява така...
-Не знам какво да ти кажа..но ти сигурно виждаш много ужасни неща в болницата и то
-Ох, не разбра ли, аз я познавах!
-Как, коя е?
-Приятелка е на Радина, убедена съм. Виждали сме се няколко пъти в бара.. Беше толкова мила и крехка и чаровна..пили сме заедно и сме разговаряли няколко пъти, харесах я..Чакай, чакай, стой...да пресечем сега, аа.. Къде отиваме, всъщност? Не, не ми се ходи в бара, давай към Алек да пием у тях. Тази вечер няма да се прибирам.
-Можем да пием и в бара, какво толкова?
-Не,эднес ще ходим там, където аз кажа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар