раде\\; радина

-Що за човек си?
-Старая се да съм бяла.
-Как взимаш решения?
- С прозрачната рационалност. Винаги обмислям трезво, проучвам внимателно. Трябват ми детайли, жадна съм за детайли..всяка една страна на нещата, никога просто 2. съвсем никога 1.Когато се наситиш да разбираш и да вникваш, когато стигнеш предела.. Тогава има вкус. Някакво сериозно усещане. Тогава всъщност над всяка преценка застава решението иии то си е до чувство, до усещане. Това е прозрачна, ама като невидима рационалност, защото не е логика и разум, а симбиоза.
-Защо палиш цигара, но никога не я пушиш?
-Защото ги отказах, но не можах да откажа ръкомахането със запалена цигара.
..
Понякога ми харесва да наблюдавам дима.
...
-Щастлива ли си? -

(пали нова цигара. играе си с пакета. маха бандерола. поглежда ме с учтива усмивка)

-Често ли пиеш?
-Мартини от сутрин до вечер. Вино обичам.
..
Марина учеше журналистика в същия университет като Радина. Познаваха се още от гимназията и станаха особено близки след завършването. Марина учеше журналистика, но все още искаше да стане психиатър, а пък на Радина й се струваше отпускащо и яко да си има собствен терапевт. Нито Радина, нито Марина бяха луди, но им се искаше. и все пак и двете бяха особнячки.
-Къде паркира колата? Тази вечер ще ходя до Бистрица....-
"...момичето бе намерено полуголо, с разкъсани дрехи и видими синини по цялото тяло. Няма свидетели на бруталното престъпление...."
-Ей ги на масата. Сипи некви пари, шото не знам кога зареждах за последно.
"..и заради множеството удари, които са обезобразили лицето й......
...още не е разпозната"
-Ебати гадната история.
-Къде ми е оранжевата запалка?