little simple obedient people are gonna die

Асен е на 26. Става сутрин винаги рано, невинаги свеж. Роден е на 29 февруари, празнува невинаги. Асен е винаги спретнат, никога красив. Кафе никога, кифлички често. Семпъл вкус, никакви претенции.
Радина винаги е казвала, че Асен е много симпатичен, и наистина в определени дни, в които всеки от нас можеше да надуши нещо особено във въздуха - като несъстояло се дежа вю - Асен излъчваше особено очарование и прегледно демонстрираше една напълно убедителна магнетичност. Асен живее в обикновен апартамент. В обзавеждането не бе вложил особено въображение - той е прагматичен и обича функционалните и семпли неща, но много харесваше кутията си за ключове. Тя представляваше стара пощенска кутия от черешово дърво, толкова отдавна лакирана, че изглеждаше посърнала и вехта, но имаше нещо особено в нея, което привличаше вниманието. Макар да не се виждаше, присъствието на издълбан надпис на дясната стена на кутията се предусещаше - доколкото можеше да се очаква един латински надпис да краси достолепно престаряла пощенска кутия преквалифицирана в кутия за ключове. Често хора привлечени от еклектичния елемент от интериора го питаха какво значи този надпис, но всеки път значението сякаш се изплъзваше на стрелкащите се асенови мисли. НА ЕЗИКА МИ Е! Асен кани приятели у дома на бира и филм, дори мач или вечеря. Партитата приключваха прилично и цивилизовано преди полунощ, за да може домакинът да почисти механично и да се отдаде на 15 минутна, понякога по-продължителна мастурбация.
Асен е от Левски, никога не псува.
Асен обича вторник, защото в този ден му са се случвали особено приятни неща - неназовани, но задължително отразени в статистика, защото с това се занимаваше той. Статистиките му бяха приятни, никога досадни, никога твърде интересни, но винаги изискваха внимание, а Асен обича да се чувства зает. Особено удоволствие му доставяха статистиките, защото освен социално ангажиран се чувстваше и полезен, нужен.

А вечерта миришеше на асфалт. Цигарата пареше между пръстите й, а по върховете на кутретата имаше пепел. Капка хладка пот се стичаше по носа й, която допълваше до съвършенство угрижената й физиономия. Съвършената угрижена физиономия. Капка угризение и страх. Угризенията са прозрачни, а страхът солен - предпазливо течна симбиоза. Сивите очи изглеждат най-внушително стреснати, защото кафявите са топловато любими, а зелените си придават арогантна красота с провокации. НЕЙНИТЕ СИВИ ОЧИ, никога не са били блудно сини, дори малко, защото не обичаха праволинейната истина, те обичаха да гадаят, да търсят. Като малка вярваше, че в тъмните бразди на зениците й живеят малки хора, но с никого не сподели, защото забравяше. Тя никога не помнеше и сряда. С радост се убеди за пореден път, че е вторник. Задължително беше да подрани, за да не закъснее - вариантът да стигне на време не съществуваше - нищо не беше на време освен, ако не подрани. За първи път щеше да пазарува от непознат и това я плашеше. Различните и несигурни неща я отблъскваха, когато бе пряко замесена. Обичаше да наблюдава, а когато трябваше да получава - веднага, безапелационно, сигурно. От скоро употребяваше наркотици. По малко и то, когато се чувстваше специална, а вторник беше особено специален ден, макар да нямаше конкретна причина. Просто така се получава понякога. Щеше да се прибере у дома и с единствените си две приятелки да се напушат а после да мушнат по един бонбон. Може би щяха да изпият по чаша вино и да се погалят през тънките пуловери, а после да се изхилят безкислородно и да гледат глупав филм по някоя от националните телевизии. А сега чакаше някакъв тип и ставаше нервна. Зае се да брои светлинките в локвите отразяващи уличните лампи. Шептеше едно след друго числата и се сепна. А ако изглежда подозрителна? Негодните за заблуда са най-мнителни към себе си. Когато чу стъпки едновременно се успокои и напрегна неимоверно. Но след няколкото секунди преминали в вслушване в оглушителните удари на сърцето й, тя осъзна, че стъпките са на 2ма души.. Единият определено тътреше краката си, а другият имаше най-отмерените стъпки на света. Не, че можеше да определи с абсолютна точност но.. усещането наистина беше такова, а толкова силна вълна интуиция е плашещо точна. Обърна се плахо, но някак рязко и видя мъж и жена, които съвсем скоро щяха да я задминат.. С нищо не се отличаваха, макар да нямаше жива душа наоколо, и не заслужаваха да бъдат запомнени. Даже лицата им бяха размазани, сякаш от нежелание да бъдат разпознати, от силна неприязън към човечеството материализираха асоциалността в неясни, сенчести маски. Единственосто странно нещо бе, че ръцете им - бели, нежни и издължени длани - държаха по единия край на черен найлонов чорап. Що за глупости?