-Що за човек си?
-Старая се да съм бяла.
-Как взимаш решения?
- С прозрачната рационалност. Винаги обмислям трезво, проучвам внимателно. Трябват ми детайли, жадна съм за детайли..всяка една страна на нещата, никога просто 2. съвсем никога 1.Когато се наситиш да разбираш и да вникваш, когато стигнеш предела.. Тогава има вкус. Някакво сериозно усещане. Тогава всъщност над всяка преценка застава решението иии то си е до чувство, до усещане. Това е прозрачна, ама като невидима рационалност, защото не е логика и разум, а симбиоза.
-Защо палиш цигара, но никога не я пушиш?
-Защото ги отказах, но не можах да откажа ръкомахането със запалена цигара.
..
Понякога ми харесва да наблюдавам дима.
...
-Щастлива ли си? -
(пали нова цигара. играе си с пакета. маха бандерола. поглежда ме с учтива усмивка)
-Често ли пиеш?
-Мартини от сутрин до вечер. Вино обичам.
..
Марина учеше журналистика в същия университет като Радина. Познаваха се още от гимназията и станаха особено близки след завършването. Марина учеше журналистика, но все още искаше да стане психиатър, а пък на Радина й се струваше отпускащо и яко да си има собствен терапевт. Нито Радина, нито Марина бяха луди, но им се искаше. и все пак и двете бяха особнячки.
-Къде паркира колата? Тази вечер ще ходя до Бистрица....-
"...момичето бе намерено полуголо, с разкъсани дрехи и видими синини по цялото тяло. Няма свидетели на бруталното престъпление...."
-Ей ги на масата. Сипи некви пари, шото не знам кога зареждах за последно.
"..и заради множеството удари, които са обезобразили лицето й......
...още не е разпозната"
-Ебати гадната история.
-Къде ми е оранжевата запалка?
понеделник, 22 декември 2008 г.
петък, 19 декември 2008 г.
витилиго
Асен често смуче валидол под езика. Изнервят го много неща - потни ръце, прашни рафтове, претъпкани коридори, боклуци по улицата, пръски кал по крачолите.
Често купува културни списания, никога тези за интерирорен дизайн или прически. Колекционира National Geographic. Харесва пино, предпочита мерло. Радина често му носи по бутилка мерло, когато му ходи на гости. Сяда на кадифеното маслиново зелено канапе -без да си събуе обувките и това вбесява Асен, но той никога не прави забележка- и се изляга, за да излее мислите си, за да разкаже последната пиеса, на която плака. Радина винаги е искала да бъде актриса, но не е имала кураж. Радина пее в пианобар и има кадифен глас и кадифени очи, кадифена коса и настръхва при допир с кадифе. Мъхът по прасковите я влудява.
Асен и Радина правят секс. Радина винаги се напива безпаметно преди това, а Асен се преструва. Асен е добър актьор и само, ако тя знаеше. И двамата умееха да избягват да продумат и една дума за случващото се. Fuck buddies звучеше вулгарно и смешно, пубертетско, а те бяха зрели хора. Приятели.
Не очакваше да се съпротивлява толкова.
Често купува културни списания, никога тези за интерирорен дизайн или прически. Колекционира National Geographic. Харесва пино, предпочита мерло. Радина често му носи по бутилка мерло, когато му ходи на гости. Сяда на кадифеното маслиново зелено канапе -без да си събуе обувките и това вбесява Асен, но той никога не прави забележка- и се изляга, за да излее мислите си, за да разкаже последната пиеса, на която плака. Радина винаги е искала да бъде актриса, но не е имала кураж. Радина пее в пианобар и има кадифен глас и кадифени очи, кадифена коса и настръхва при допир с кадифе. Мъхът по прасковите я влудява.
Асен и Радина правят секс. Радина винаги се напива безпаметно преди това, а Асен се преструва. Асен е добър актьор и само, ако тя знаеше. И двамата умееха да избягват да продумат и една дума за случващото се. Fuck buddies звучеше вулгарно и смешно, пубертетско, а те бяха зрели хора. Приятели.
Не очакваше да се съпротивлява толкова.
сряда, 17 декември 2008 г.
twist in my sobriety
Светулките доста мислят. Всъщност в Суматоха се оправят въздобре без да се възгордяват.
А Суматоха предлага най-обширно поле за артистична изява и най-плодородна почва за посредственост.
Когато Светулка Оле се почувства будна днес се смееше. Най-искреният смях те прави буден, иначе само блуждаеш. А ако една Светулка блуждае, значи нещо не е наред. Вие знаете ли, че всъщност Светулките поддържат баланс! Нищо не знаете, защото не ви е грижа. Апатията е много разпространена присъда в Суматоха. Че и е напълно доброволна, никакъв проблем, СПОКОЙНИ СТЕ. Но Светулките знаят и знаят много повече от ВАС, че апатия е много опасна. Апатия има гърло, нима не го усещате около шиите си? Помните ли кога за последно стръкчета трева гъделичкаха кокалчетата на глезените ви? Нищо не помните! Светулките знаят, че първата хапка са глезените. А тя е вече около шията ви. В Суматоха дърветата са с Червени ленти. Те изчезват. Вие му викате Глобално Затопляне, а то си е Смърт.
Светулка Оле се смя до сълзи и ще помни този искрен смях дълго време. Напоследък Грееше по задължение, подкрепено с Надежда. В Суматоха доста неща се случват в кутийки, защото така ви е удобно. Разпределете нещата, класифицирайте ги, отделете ги, ограничете.. От доста време Оле се затруднява да Огрява навсякъде заради кутийките. Пеперудите се борят като оцветяват кутийките, калинките гъделичкат. А вие им броите точките. Ама наистина нищо не разбирате! Кисели грейпфрути.
А Оле се чувстваше откровено напушена, защото денят продължи напред с доста дози смях над обичайното. БРАВО, сложихте смеха в дажби, горди грейпфрути! И сте горди, защото сте кръгли, но Светулките намират пукнатини по повърхността на всяко яйце. 300 яйца в кошницата. И няма нужда да се вглеждаш, имаш нужда от Светлина.
Марихуаната е горд партиен член. Флорасоц не действа агресивно, а примамва с разумна доза анархия в разпределената Суматоха. Оле обича Марихуана, но повече я тачеше, когато не беше толкова популярна. От майтап Марихуана се превърна в Лекарство. В Суматоха Нелепостите са на почит. Те те дебнат на всеки ъгъл от кръглата стаят - НАПРАВО ДА СЕ ПОБЪРКАШ! Оле днес се смя искрено без Марихуана. Това си е чист сигнален пожар за Хубостите. Ето тези са рядкост и се случват насипно. През сито. И ти ги претеглят Невестулките.
Суматоха е съзнание.
А Суматоха предлага най-обширно поле за артистична изява и най-плодородна почва за посредственост.
Когато Светулка Оле се почувства будна днес се смееше. Най-искреният смях те прави буден, иначе само блуждаеш. А ако една Светулка блуждае, значи нещо не е наред. Вие знаете ли, че всъщност Светулките поддържат баланс! Нищо не знаете, защото не ви е грижа. Апатията е много разпространена присъда в Суматоха. Че и е напълно доброволна, никакъв проблем, СПОКОЙНИ СТЕ. Но Светулките знаят и знаят много повече от ВАС, че апатия е много опасна. Апатия има гърло, нима не го усещате около шиите си? Помните ли кога за последно стръкчета трева гъделичкаха кокалчетата на глезените ви? Нищо не помните! Светулките знаят, че първата хапка са глезените. А тя е вече около шията ви. В Суматоха дърветата са с Червени ленти. Те изчезват. Вие му викате Глобално Затопляне, а то си е Смърт.
Светулка Оле се смя до сълзи и ще помни този искрен смях дълго време. Напоследък Грееше по задължение, подкрепено с Надежда. В Суматоха доста неща се случват в кутийки, защото така ви е удобно. Разпределете нещата, класифицирайте ги, отделете ги, ограничете.. От доста време Оле се затруднява да Огрява навсякъде заради кутийките. Пеперудите се борят като оцветяват кутийките, калинките гъделичкат. А вие им броите точките. Ама наистина нищо не разбирате! Кисели грейпфрути.
А Оле се чувстваше откровено напушена, защото денят продължи напред с доста дози смях над обичайното. БРАВО, сложихте смеха в дажби, горди грейпфрути! И сте горди, защото сте кръгли, но Светулките намират пукнатини по повърхността на всяко яйце. 300 яйца в кошницата. И няма нужда да се вглеждаш, имаш нужда от Светлина.
Марихуаната е горд партиен член. Флорасоц не действа агресивно, а примамва с разумна доза анархия в разпределената Суматоха. Оле обича Марихуана, но повече я тачеше, когато не беше толкова популярна. От майтап Марихуана се превърна в Лекарство. В Суматоха Нелепостите са на почит. Те те дебнат на всеки ъгъл от кръглата стаят - НАПРАВО ДА СЕ ПОБЪРКАШ! Оле днес се смя искрено без Марихуана. Това си е чист сигнален пожар за Хубостите. Ето тези са рядкост и се случват насипно. През сито. И ти ги претеглят Невестулките.
Суматоха е съзнание.
понеделник, 15 декември 2008 г.
little simple obedient people are gonna die
Асен е на 26. Става сутрин винаги рано, невинаги свеж. Роден е на 29 февруари, празнува невинаги. Асен е винаги спретнат, никога красив. Кафе никога, кифлички често. Семпъл вкус, никакви претенции.
Радина винаги е казвала, че Асен е много симпатичен, и наистина в определени дни, в които всеки от нас можеше да надуши нещо особено във въздуха - като несъстояло се дежа вю - Асен излъчваше особено очарование и прегледно демонстрираше една напълно убедителна магнетичност. Асен живее в обикновен апартамент. В обзавеждането не бе вложил особено въображение - той е прагматичен и обича функционалните и семпли неща, но много харесваше кутията си за ключове. Тя представляваше стара пощенска кутия от черешово дърво, толкова отдавна лакирана, че изглеждаше посърнала и вехта, но имаше нещо особено в нея, което привличаше вниманието. Макар да не се виждаше, присъствието на издълбан надпис на дясната стена на кутията се предусещаше - доколкото можеше да се очаква един латински надпис да краси достолепно престаряла пощенска кутия преквалифицирана в кутия за ключове. Често хора привлечени от еклектичния елемент от интериора го питаха какво значи този надпис, но всеки път значението сякаш се изплъзваше на стрелкащите се асенови мисли. НА ЕЗИКА МИ Е! Асен кани приятели у дома на бира и филм, дори мач или вечеря. Партитата приключваха прилично и цивилизовано преди полунощ, за да може домакинът да почисти механично и да се отдаде на 15 минутна, понякога по-продължителна мастурбация.
Асен е от Левски, никога не псува.
Асен обича вторник, защото в този ден му са се случвали особено приятни неща - неназовани, но задължително отразени в статистика, защото с това се занимаваше той. Статистиките му бяха приятни, никога досадни, никога твърде интересни, но винаги изискваха внимание, а Асен обича да се чувства зает. Особено удоволствие му доставяха статистиките, защото освен социално ангажиран се чувстваше и полезен, нужен.
А вечерта миришеше на асфалт. Цигарата пареше между пръстите й, а по върховете на кутретата имаше пепел. Капка хладка пот се стичаше по носа й, която допълваше до съвършенство угрижената й физиономия. Съвършената угрижена физиономия. Капка угризение и страх. Угризенията са прозрачни, а страхът солен - предпазливо течна симбиоза. Сивите очи изглеждат най-внушително стреснати, защото кафявите са топловато любими, а зелените си придават арогантна красота с провокации. НЕЙНИТЕ СИВИ ОЧИ, никога не са били блудно сини, дори малко, защото не обичаха праволинейната истина, те обичаха да гадаят, да търсят. Като малка вярваше, че в тъмните бразди на зениците й живеят малки хора, но с никого не сподели, защото забравяше. Тя никога не помнеше и сряда. С радост се убеди за пореден път, че е вторник. Задължително беше да подрани, за да не закъснее - вариантът да стигне на време не съществуваше - нищо не беше на време освен, ако не подрани. За първи път щеше да пазарува от непознат и това я плашеше. Различните и несигурни неща я отблъскваха, когато бе пряко замесена. Обичаше да наблюдава, а когато трябваше да получава - веднага, безапелационно, сигурно. От скоро употребяваше наркотици. По малко и то, когато се чувстваше специална, а вторник беше особено специален ден, макар да нямаше конкретна причина. Просто така се получава понякога. Щеше да се прибере у дома и с единствените си две приятелки да се напушат а после да мушнат по един бонбон. Може би щяха да изпият по чаша вино и да се погалят през тънките пуловери, а после да се изхилят безкислородно и да гледат глупав филм по някоя от националните телевизии. А сега чакаше някакъв тип и ставаше нервна. Зае се да брои светлинките в локвите отразяващи уличните лампи. Шептеше едно след друго числата и се сепна. А ако изглежда подозрителна? Негодните за заблуда са най-мнителни към себе си. Когато чу стъпки едновременно се успокои и напрегна неимоверно. Но след няколкото секунди преминали в вслушване в оглушителните удари на сърцето й, тя осъзна, че стъпките са на 2ма души.. Единият определено тътреше краката си, а другият имаше най-отмерените стъпки на света. Не, че можеше да определи с абсолютна точност но.. усещането наистина беше такова, а толкова силна вълна интуиция е плашещо точна. Обърна се плахо, но някак рязко и видя мъж и жена, които съвсем скоро щяха да я задминат.. С нищо не се отличаваха, макар да нямаше жива душа наоколо, и не заслужаваха да бъдат запомнени. Даже лицата им бяха размазани, сякаш от нежелание да бъдат разпознати, от силна неприязън към човечеството материализираха асоциалността в неясни, сенчести маски. Единственосто странно нещо бе, че ръцете им - бели, нежни и издължени длани - държаха по единия край на черен найлонов чорап. Що за глупости?
Радина винаги е казвала, че Асен е много симпатичен, и наистина в определени дни, в които всеки от нас можеше да надуши нещо особено във въздуха - като несъстояло се дежа вю - Асен излъчваше особено очарование и прегледно демонстрираше една напълно убедителна магнетичност. Асен живее в обикновен апартамент. В обзавеждането не бе вложил особено въображение - той е прагматичен и обича функционалните и семпли неща, но много харесваше кутията си за ключове. Тя представляваше стара пощенска кутия от черешово дърво, толкова отдавна лакирана, че изглеждаше посърнала и вехта, но имаше нещо особено в нея, което привличаше вниманието. Макар да не се виждаше, присъствието на издълбан надпис на дясната стена на кутията се предусещаше - доколкото можеше да се очаква един латински надпис да краси достолепно престаряла пощенска кутия преквалифицирана в кутия за ключове. Често хора привлечени от еклектичния елемент от интериора го питаха какво значи този надпис, но всеки път значението сякаш се изплъзваше на стрелкащите се асенови мисли. НА ЕЗИКА МИ Е! Асен кани приятели у дома на бира и филм, дори мач или вечеря. Партитата приключваха прилично и цивилизовано преди полунощ, за да може домакинът да почисти механично и да се отдаде на 15 минутна, понякога по-продължителна мастурбация.
Асен е от Левски, никога не псува.
Асен обича вторник, защото в този ден му са се случвали особено приятни неща - неназовани, но задължително отразени в статистика, защото с това се занимаваше той. Статистиките му бяха приятни, никога досадни, никога твърде интересни, но винаги изискваха внимание, а Асен обича да се чувства зает. Особено удоволствие му доставяха статистиките, защото освен социално ангажиран се чувстваше и полезен, нужен.
А вечерта миришеше на асфалт. Цигарата пареше между пръстите й, а по върховете на кутретата имаше пепел. Капка хладка пот се стичаше по носа й, която допълваше до съвършенство угрижената й физиономия. Съвършената угрижена физиономия. Капка угризение и страх. Угризенията са прозрачни, а страхът солен - предпазливо течна симбиоза. Сивите очи изглеждат най-внушително стреснати, защото кафявите са топловато любими, а зелените си придават арогантна красота с провокации. НЕЙНИТЕ СИВИ ОЧИ, никога не са били блудно сини, дори малко, защото не обичаха праволинейната истина, те обичаха да гадаят, да търсят. Като малка вярваше, че в тъмните бразди на зениците й живеят малки хора, но с никого не сподели, защото забравяше. Тя никога не помнеше и сряда. С радост се убеди за пореден път, че е вторник. Задължително беше да подрани, за да не закъснее - вариантът да стигне на време не съществуваше - нищо не беше на време освен, ако не подрани. За първи път щеше да пазарува от непознат и това я плашеше. Различните и несигурни неща я отблъскваха, когато бе пряко замесена. Обичаше да наблюдава, а когато трябваше да получава - веднага, безапелационно, сигурно. От скоро употребяваше наркотици. По малко и то, когато се чувстваше специална, а вторник беше особено специален ден, макар да нямаше конкретна причина. Просто така се получава понякога. Щеше да се прибере у дома и с единствените си две приятелки да се напушат а после да мушнат по един бонбон. Може би щяха да изпият по чаша вино и да се погалят през тънките пуловери, а после да се изхилят безкислородно и да гледат глупав филм по някоя от националните телевизии. А сега чакаше някакъв тип и ставаше нервна. Зае се да брои светлинките в локвите отразяващи уличните лампи. Шептеше едно след друго числата и се сепна. А ако изглежда подозрителна? Негодните за заблуда са най-мнителни към себе си. Когато чу стъпки едновременно се успокои и напрегна неимоверно. Но след няколкото секунди преминали в вслушване в оглушителните удари на сърцето й, тя осъзна, че стъпките са на 2ма души.. Единият определено тътреше краката си, а другият имаше най-отмерените стъпки на света. Не, че можеше да определи с абсолютна точност но.. усещането наистина беше такова, а толкова силна вълна интуиция е плашещо точна. Обърна се плахо, но някак рязко и видя мъж и жена, които съвсем скоро щяха да я задминат.. С нищо не се отличаваха, макар да нямаше жива душа наоколо, и не заслужаваха да бъдат запомнени. Даже лицата им бяха размазани, сякаш от нежелание да бъдат разпознати, от силна неприязън към човечеството материализираха асоциалността в неясни, сенчести маски. Единственосто странно нещо бе, че ръцете им - бели, нежни и издължени длани - държаха по единия край на черен найлонов чорап. Що за глупости?
Абонамент за:
Публикации (Atom)
